Глюкоза / Кръвна захар / - patient

 

С понятието кръвна захар се означава съдържанието на глюкоза в кръвта.

Глюкозата е главен източник на енергия за тъканите в организма и най-общ показател за състоянието на въглехидратната обмяна.

Поддържането на нивото на кръвната захар в определени граници е много важно за правилното функциониране на всички органи и тъкани в човешкия организъм. Докато някои от тях – мастна тъкан, черен дроб, мускулни клетки могат да използват като източник на енергия освен глюкоза и други субстрати (напр. мастни киселини), то за други – червени кръвни клетки, централна нервна система и др. глюкозата е единствен източник на енергия. Клетките на мозъка не могат да синтезират глюкоза нито да я отлагат като резервна форма, поради което е необходимо нейното непрекъснато доставяне с кръвта. Това изисква постоянно ниво на кръвната захар, което не трябва да се понижава при повишено изразходване, нито да се повишава при увеличено доставяне на въглехидрати. Това поддържане нивото на кръвната захар в определени граници се осъществява от централната нервна система и особено нейните висши отдели в кората на главния мозък, от множество хормони, сред които основно място заема инсулина отделян от панкреаса и други фактори.

У здрави индивиди стойностите на кръвната захар на гладно са между 3,89 и 6,1 mmol/l с преходно повишение на стойностите 1-2 часа след приемане на храна.

Много на брой са заболяванията, при които кръвната захар може да бъде патологично повишена или понижена. С най-голяма честота и значимост сред тези заболявания е захарния диабет, при който е налице трайно повишение на глюкозата над определените нормални стойности.

Изследване на кръвна захар:

Най-често прилагано е: изследване на кръвната захар сутрин на гладно /отсяващо изследване при търсене на патологични отклонения/.

При стойности на кръвната захар около и леко над горната граница на нормата се прилага тест за обременяване с глюкоза – изследва се кръвната захар сутрин на гладно, след което пациента изпива определено количество глюкоза на прах разтворена във вода и отново се изследва кръвната захар най-често на 60-тата и 120-тата минута след изпиване на разтвора. При този тест се оценява възможността на панкреаса, при натоварване на организма с въглехидрати да отговори с адеквана секреция на инсулин, който да доведе нивата на кръвната захар до нормални стойности. Респективно с този тест се дава отговор на въпроса: има или няма захарен диабет в онези случаи, при които стойностите на кръвната захар са гранични и не са категорично високи, така че само по изследваната захар на гладно не може да се постави диагнозата.

При болни със захарен диабет за оценка на провежданото лечение: било то само диета или диета в съчетание с медикаменти – таблетки или инсулин , се провежда кръвно-захарен профил . Изследва се кръвната захар в различни часове на деня, указани от лекар, така че при някои от измерванията кръвната захар да е на гладно, а при други след хранене. По стойностите се съди за метаболитната компенсация на диабета, т.е. достигнати ли са онези прицелни стойности на кръвната захар, при които рискът от усложнения на захарния диабет е сведен до минимум.